Surah An-Najm ( The Star )

Български

Surah An-Najm ( The Star ) - Aya count 62

وَٱلنَّجْمِ إِذَا هَوَىٰ ﴿١﴾

Кълна се в звездата, когато залязва,

مَا ضَلَّ صَاحِبُكُمْ وَمَا غَوَىٰ ﴿٢﴾

не се е заблудил вашият спътник [Мухаммад] и не се е отклонил,

وَمَا يَنطِقُ عَنِ ٱلْهَوَىٰٓ ﴿٣﴾

и не говори той от себе си.

إِنْ هُوَ إِلَّا وَحْىٌ يُوحَىٰ ﴿٤﴾

Това е само откровение, което [му] се разкрива.

عَلَّمَهُۥ شَدِيدُ ٱلْقُوَىٰ ﴿٥﴾

Научи го [на него] многосилният [Джибрил],

ذُو مِرَّةٍ فَٱسْتَوَىٰ ﴿٦﴾

който има мощ. Той се възправи,

وَهُوَ بِٱلْأُفُقِ ٱلْأَعْلَىٰ ﴿٧﴾

когато бе на най-високия хоризонт,

ثُمَّ دَنَا فَتَدَلَّىٰ ﴿٨﴾

после се приближи и се спусна,

فَكَانَ قَابَ قَوْسَيْنِ أَوْ أَدْنَىٰ ﴿٩﴾

и бе на разстояние два лъка или по-близо.

فَأَوْحَىٰٓ إِلَىٰ عَبْدِهِۦ مَآ أَوْحَىٰ ﴿١٠﴾

Тогава [Аллах посредством Джибрил] разкри на Своя раб [Мухаммад], каквото разкри.

مَا كَذَبَ ٱلْفُؤَادُ مَا رَأَىٰٓ ﴿١١﴾

Сърцето му не го излъга за онова, което видя.

أَفَتُمَٰرُونَهُۥ عَلَىٰ مَا يَرَىٰ ﴿١٢﴾

Нима ще го оспорвате за онова, което видя?

وَلَقَدْ رَءَاهُ نَزْلَةً أُخْرَىٰ ﴿١٣﴾

И отново го видя при друго спускане

عِندَ سِدْرَةِ ٱلْمُنتَهَىٰ ﴿١٤﴾

до лотосовото дърво на крайния предел,

عِندَهَا جَنَّةُ ٱلْمَأْوَىٰٓ ﴿١٥﴾

където е Градината на обителта.

إِذْ يَغْشَى ٱلسِّدْرَةَ مَا يَغْشَىٰ ﴿١٦﴾

Когато дървото бе покрито с онова, което го покрива...

مَا زَاغَ ٱلْبَصَرُ وَمَا طَغَىٰ ﴿١٧﴾

И не се отклони погледът [на Мухаммад], и не се откъсна.

لَقَدْ رَأَىٰ مِنْ ءَايَٰتِ رَبِّهِ ٱلْكُبْرَىٰٓ ﴿١٨﴾

Той видя някои от най-големите знамения на своя Господ.

أَفَرَءَيْتُمُ ٱللَّٰتَ وَٱلْعُزَّىٰ ﴿١٩﴾

А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза,

وَمَنَوٰةَ ٱلثَّالِثَةَ ٱلْأُخْرَىٰٓ ﴿٢٠﴾

и също - третото [божество] Манат?

أَلَكُمُ ٱلذَّكَرُ وَلَهُ ٱلْأُنثَىٰ ﴿٢١﴾

Нима за вас е мъжкото, а пък за Него - женското?

تِلْكَ إِذًا قِسْمَةٌ ضِيزَىٰٓ ﴿٢٢﴾

Това тогава е несправедлив дележ.

إِنْ هِىَ إِلَّآ أَسْمَآءٌ سَمَّيْتُمُوهَآ أَنتُمْ وَءَابَآؤُكُم مَّآ أَنزَلَ ٱللَّهُ بِهَا مِن سُلْطَٰنٍ إِن يَتَّبِعُونَ إِلَّا ٱلظَّنَّ وَمَا تَهْوَى ٱلْأَنفُسُ وَلَقَدْ جَآءَهُم مِّن رَّبِّهِمُ ٱلْهُدَىٰٓ ﴿٢٣﴾

Те са само имена, които назовахте вие и предците ви. Аллах не им низпосла довод. [Неверниците] следват само догадката и онова, което душите обичат, въпреки че при тях дойде напътствието от техния Господ.

أَمْ لِلْإِنسَٰنِ مَا تَمَنَّىٰ ﴿٢٤﴾

Или човек притежава всичко, което пожелае?

فَلِلَّهِ ٱلْءَاخِرَةُ وَٱلْأُولَىٰ ﴿٢٥﴾

На Аллах принадлежи и отвъдното, и настоящето.

وَكَم مِّن مَّلَكٍ فِى ٱلسَّمَٰوَٰتِ لَا تُغْنِى شَفَٰعَتُهُمْ شَيْـًٔا إِلَّا مِنۢ بَعْدِ أَن يَأْذَنَ ٱللَّهُ لِمَن يَشَآءُ وَيَرْضَىٰٓ ﴿٢٦﴾

И колко ангели има на небесата, чието застъпничество не избавя от нищо, освен след като Аллах позволи комуто пожелае, и благоволи.

إِنَّ ٱلَّذِينَ لَا يُؤْمِنُونَ بِٱلْءَاخِرَةِ لَيُسَمُّونَ ٱلْمَلَٰٓئِكَةَ تَسْمِيَةَ ٱلْأُنثَىٰ ﴿٢٧﴾

Онези, които не вярват в отвъдното, назовават ангелите с женски имена,

وَمَا لَهُم بِهِۦ مِنْ عِلْمٍ إِن يَتَّبِعُونَ إِلَّا ٱلظَّنَّ وَإِنَّ ٱلظَّنَّ لَا يُغْنِى مِنَ ٱلْحَقِّ شَيْـًٔا ﴿٢٨﴾

без да имат знание за това. Те следват само догадката. Ала догадката с нищо не заменя истината.

فَأَعْرِضْ عَن مَّن تَوَلَّىٰ عَن ذِكْرِنَا وَلَمْ يُرِدْ إِلَّا ٱلْحَيَوٰةَ ٱلدُّنْيَا ﴿٢٩﴾

И се отдръпни от онзи, който се отвръща от Нашето напомняне, и пожелава само земния живот!

ذَٰلِكَ مَبْلَغُهُم مِّنَ ٱلْعِلْمِ إِنَّ رَبَّكَ هُوَ أَعْلَمُ بِمَن ضَلَّ عَن سَبِيلِهِۦ وَهُوَ أَعْلَمُ بِمَنِ ٱهْتَدَىٰ ﴿٣٠﴾

Толкова са достигнали те от знанието. Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае кой е напътеният.

وَلِلَّهِ مَا فِى ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَمَا فِى ٱلْأَرْضِ لِيَجْزِىَ ٱلَّذِينَ أَسَٰٓـُٔواْ بِمَا عَمِلُواْ وَيَجْزِىَ ٱلَّذِينَ أَحْسَنُواْ بِٱلْحُسْنَى ﴿٣١﴾

На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята, за да въздаде на злосторниците за деянията им и за да въздаде на благодетелните с Най-прекрасното -

ٱلَّذِينَ يَجْتَنِبُونَ كَبَٰٓئِرَ ٱلْإِثْمِ وَٱلْفَوَٰحِشَ إِلَّا ٱللَّمَمَ إِنَّ رَبَّكَ وَٰسِعُ ٱلْمَغْفِرَةِ هُوَ أَعْلَمُ بِكُمْ إِذْ أَنشَأَكُم مِّنَ ٱلْأَرْضِ وَإِذْ أَنتُمْ أَجِنَّةٌ فِى بُطُونِ أُمَّهَٰتِكُمْ فَلَا تُزَكُّوٓاْ أَنفُسَكُمْ هُوَ أَعْلَمُ بِمَنِ ٱتَّقَىٰٓ ﴿٣٢﴾

на онези, които се предпазват от големите грехове и скверностите, освен малките провинения. Твоят Господ е Щедрия в опрощението. Най-добре Той ви знае, и когато ви сътвори от земята, и когато бяхте зародиши в майчините си утроби. Тъй че не самохвалствайте

أَفَرَءَيْتَ ٱلَّذِى تَوَلَّىٰ ﴿٣٣﴾

Виждаш ли онзи, който се отвръща

وَأَعْطَىٰ قَلِيلًا وَأَكْدَىٰٓ ﴿٣٤﴾

и дава малко, и му се свиди?

أَعِندَهُۥ عِلْمُ ٱلْغَيْبِ فَهُوَ يَرَىٰٓ ﴿٣٥﴾

Нима той има знание за неведомото и го вижда?

أَمْ لَمْ يُنَبَّأْ بِمَا فِى صُحُفِ مُوسَىٰ ﴿٣٦﴾

Или не бе известен за онова, което е в свитъците на Муса

وَإِبْرَٰهِيمَ ٱلَّذِى وَفَّىٰٓ ﴿٣٧﴾

и Ибрахим, който изпълни [повелята] -

أَلَّا تَزِرُ وَازِرَةٌ وِزْرَ أُخْرَىٰ ﴿٣٨﴾

че никой прегрешил не ще носи греха на друг

وَأَن لَّيْسَ لِلْإِنسَٰنِ إِلَّا مَا سَعَىٰ ﴿٣٩﴾

и човек ще има само онова, за което се е постарал,

وَأَنَّ سَعْيَهُۥ سَوْفَ يُرَىٰ ﴿٤٠﴾

и старанието му ще бъде видяно,

ثُمَّ يُجْزَىٰهُ ٱلْجَزَآءَ ٱلْأَوْفَىٰ ﴿٤١﴾

после напълно ще му се въздаде,

وَأَنَّ إِلَىٰ رَبِّكَ ٱلْمُنتَهَىٰ ﴿٤٢﴾

и че при твоя Господ е завършекът,

وَأَنَّهُۥ هُوَ أَضْحَكَ وَأَبْكَىٰ ﴿٤٣﴾

и Той поражда смеха и плача,

وَأَنَّهُۥ هُوَ أَمَاتَ وَأَحْيَا ﴿٤٤﴾

и Той съживява и умъртвява,

وَأَنَّهُۥ خَلَقَ ٱلزَّوْجَيْنِ ٱلذَّكَرَ وَٱلْأُنثَىٰ ﴿٤٥﴾

и Той създава двойките - мъжко и женско, -

مِن نُّطْفَةٍ إِذَا تُمْنَىٰ ﴿٤٦﴾

от капка сперма, когато се изхвърля [в утробата],

وَأَنَّ عَلَيْهِ ٱلنَّشْأَةَ ٱلْأُخْرَىٰ ﴿٤٧﴾

и от Него е повторното сътворяване,

وَأَنَّهُۥ هُوَ أَغْنَىٰ وَأَقْنَىٰ ﴿٤٨﴾

и Той дарява богатство и удовлетворение,

وَأَنَّهُۥ هُوَ رَبُّ ٱلشِّعْرَىٰ ﴿٤٩﴾

и Той е Господът на Сириус,

وَأَنَّهُۥٓ أَهْلَكَ عَادًا ٱلْأُولَىٰ ﴿٥٠﴾

и Той погуби древните адити,

وَثَمُودَاْ فَمَآ أَبْقَىٰ ﴿٥١﴾

и самудяните, и не остави никого от тях,

وَقَوْمَ نُوحٍ مِّن قَبْلُ إِنَّهُمْ كَانُواْ هُمْ أَظْلَمَ وَأَطْغَىٰ ﴿٥٢﴾

и също - народа на Нух преди, те бяха още по-угнетяващи и престъпващи,

وَٱلْمُؤْتَفِكَةَ أَهْوَىٰ ﴿٥٣﴾

и Той опустоши сринатите [селища на Лут],

فَغَشَّىٰهَا مَا غَشَّىٰ ﴿٥٤﴾

и ги покри, каквото ги покри.

فَبِأَىِّ ءَالَآءِ رَبِّكَ تَتَمَارَىٰ ﴿٥٥﴾

Тогава в кои благодеяния на твоя Господ се съмняваш [о, човече]?

هَٰذَا نَذِيرٌ مِّنَ ٱلنُّذُرِ ٱلْأُولَىٰٓ ﴿٥٦﴾

И този [Мухаммад] е предупредител, подобен на първите предупредители.

أَزِفَتِ ٱلْءَازِفَةُ ﴿٥٧﴾

Близкият Час наближава.

لَيْسَ لَهَا مِن دُونِ ٱللَّهِ كَاشِفَةٌ ﴿٥٨﴾

Никой освен Аллах не ще го разкрие.

أَفَمِنْ هَٰذَا ٱلْحَدِيثِ تَعْجَبُونَ ﴿٥٩﴾

Нима на тази вест се чудите

وَتَضْحَكُونَ وَلَا تَبْكُونَ ﴿٦٠﴾

и се смеете, а не плачете,

وَأَنتُمْ سَٰمِدُونَ ﴿٦١﴾

и нехайно се забавлявате?

فَٱسْجُدُواْ لِلَّهِ وَٱعْبُدُواْ ﴿٦٢﴾

Сведете чела до земята в суджуд пред Аллах и на Него служете!